Jan 20, 2008, 7:58 PM

Децата

  Poetry
847 0 6
                  Д Е Ц А Т А

Децата са цветята по земята!
Децата са живителна роса!
Децата са наслада за душата!
Децата са от извора вода!

Усмивките им ледове стопяват,
сълзите им разбулват съвестта.
Те искрена любов навред раздават
и разцъфтяват като пролетта.

Децата са безценното богатство!
Децата са сияйния простор!
Децата са непобедимо царство!
Децата са безкраен кръгозор!

Робота скучен могат да пробудят
и да му вдъхнат истински живот.
Те духовете могат да прокудят
и да пробудят цял заспал народ.

Не се ли вслушаме в сърцата детски -
ще се превърнем в камъчета лед.
И ще загубим образа човешки
за дълги дни и векове напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-искренно и благородно завиждам на таланта ти.Невероятна си!Приеми моите овации.
  • Колко е хубаво, благодаря ти
    за топлотата!!!Да са ни живи и здрави!!!
  • И нека никога не забравяме, че някога и ние сме били деца.
  • Много, много хубав стих! Съгласна съм с всяка твоя написана дума за децата!
  • Прекрасен стих миличка!
    Да,децата са смисълът на нашия живот!
    Чудесно си го казала!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...