Deja vu
Deja vu
Събуждам се: с усещането странно,
че вече тоя ден съм го живял...
Дали във незапомнено Отдавна,
или в Живот наскоро отшумял?..
Дори снегът вълшебен дето трупа
не е ли вече някога валял?..
И катеричката, която лешник хрупа,
в гората също май че съм видял...
А зная, че след малко ще потропа,
за да потърси своите права,
една последна Обич от Живота-
останала ми вярна при това!..
В главата ми преплетени заискрят
побъркани невронни светове
и трябва да избирам нови истини,
като разлайвам стари Бесове...
И тъй като не мога да променям
отдавна изживяните неща-
за грешките си пак ще се оженя
преди да разбера, че пак греша!.
А всичките забравени любови
звънят сега на входната врата-
и искат да получат шанс отново
хазартно да заложат на страстта,
но картите отдавна са свалени
и изиграни всичките игри,
и дълговете даже са платени-
с процентите на лихвите дори...
Като Пророк събитията виждам
без власт да имам някаква над тях-
допускам даже, без да се обиждам,
понякога да ставам и за смях.
А няма как!..Нещата са такива
каквито тъй отдавна съм видял,
но спешно искам друга перспектива
да ме разтърси в спазъм неболял...
Дори и да е път избран погрешно,
дори да бъде губещият зар,
о даже неразумно, даже смешно,
но Избор друг, не най-добър макар!..
...И някъде далече от тълпата,
във някаква измислена гора,
във ново утро пръснало тъмата-
една Жена, любяща и добра,
да скрия, както в приказка вълшебна,
с богатства непознати на света
и тайно се надявам: щом погледна
изящната ѝ, свежа красота,
и прелестните тайни на плътта ѝ-
да се измъкна невредим и цял
от лудия кошмар, че всичко зная
и Идващото вече съм видял!...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
