Deja vu

Събуждам се: с усещането странно,

че вече тоя ден съм го живял...

Дали във незапомнено Отдавна,

или в Живот  наскоро отшумял?..

Дори снегът вълшебен дето трупа

не е ли вече някога валял?..

И катеричката, която лешник хрупа,

в гората също май че съм видял...

А  зная, че след малко ще потропа,

за да потърси своите права,

една последна Обич от Живота-

останала ми вярна при това!..

В главата ми преплетени заискрят

побъркани невронни светове

и трябва да избирам нови истини,

като разлайвам стари Бесове...

И тъй като не мога да променям

отдавна изживяните неща-

за грешките си пак ще се оженя

преди да разбера, че пак греша!.

А всичките забравени любови 

звънят сега на входната врата-

и искат да получат шанс отново

хазартно да заложат на страстта,

но картите отдавна са свалени

и изиграни всичките игри,

и дълговете даже са платени-

с процентите на лихвите дори...

Като Пророк събитията виждам

без власт да имам някаква над тях-

допускам даже, без да се обиждам,

понякога да ставам и за смях.

А няма как!..Нещата са такива

каквито тъй отдавна съм видял,

но спешно искам друга перспектива

да ме разтърси в спазъм неболял...

Дори и да е път избран погрешно,

дори да бъде губещият зар,

о даже неразумно, даже смешно,

но Избор друг, не най-добър макар!..

...И някъде далече от тълпата,

във някаква измислена гора,

във  ново утро пръснало тъмата-

една Жена, любяща и добра,

да скрия, както в приказка вълшебна,

с богатства непознати на света

и тайно се надявам: щом погледна

изящната ѝ, свежа красота,

и прелестните тайни на плътта ѝ-

да се измъкна невредим и цял

от лудия кошмар, че всичко зная

и Идващото вече съм видял!...

д-р Коста Качев