Jan 9, 2010, 1:31 PM

Делфини

  Poetry » Love
901 0 0

Гали ни морето

с топлите вълни.

Пясък под нозете

изписва със следи

спомени за тези,

идващи след нас,

а морето ги отнася

с всеки свой талаз.

И в дълбокото завлича

със шега и смях

стъпки на момиче

и целувки върху тях.

После от любовта ни,

край остров непознат,

раждат се делфини.

Баща съм аз на тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...