Jan 9, 2010, 1:31 PM

Делфини

  Poetry » Love
905 0 0

Гали ни морето

с топлите вълни.

Пясък под нозете

изписва със следи

спомени за тези,

идващи след нас,

а морето ги отнася

с всеки свой талаз.

И в дълбокото завлича

със шега и смях

стъпки на момиче

и целувки върху тях.

После от любовта ни,

край остров непознат,

раждат се делфини.

Баща съм аз на тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...