Делфините с очите си засмени,
проправят своя път към хоризонта.
Обяздили вълните несломени,
завръщат се с осанката си горда.
Делфините не вярват на заблуди
и с танц ни срещат, изигран без грешка.
Нептун безкрайно много се потруди,
създаде ги с душа – досущ човешка.
Делфините изпълват ни с надежда,
обгръщаща със топлина сърцата.
Безбрежното море в тях се оглежда –
родени, за да следват свободата!
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
