Делник
Топло утро. Сънен поглед.
Кафе, с аромат на лешник.
Дихание, въздишка във едно,
денят започва, няма мърдане.
Гмуркане в чуждо измерение,
хора с грижи, бледа сивота.
Мрънкане и никакво развитие,
денят започна, няма мърдане.
Забързан ден. Изисквания много.
Пулсира темпото, ненужна суета.
Задъхване, усмивка и добро...
денят не свършва, няма мърдане.
Цигарен дим, присядане следобед.
Интерферентност, висока амплитуда.
Телефон, умора и последен поглед,
денят преваля, няма мърдане.
Моторът тих, радио вълни,
отпускане и вече съм сама.
Потегляне, дъждец ръми...
Колко е приятно... щом съм у дома.
02.12.2020г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
