Ден и нощ
Ден и нощ
Денят е светъл, а нощта кристална,
той е нежен, а пък тя фатална.
Денят е вечността, а нощта е само звън,
тя търси вечно щастието,
но мечтата си остава сън.
Изгревът я ней достига,
тя живее го, но вярва,
че залезът е тази сила,
що всява страст и що омайва.
Съдбата и я носи,
да вярва или не,
съдбата и е благосклонна,
нощта при себе си я взе.
Щастието – блян, мечтата е реалност,
светлината е тъга, тъмнината пък омайност.
Тя има това, за което е мечтала,
но пътят на деня, не я отвежда в рая.
Ден, блян, тъга – ежедневието на жена,
ден, блян, тъга – тя стои и чака, чака неизвестността.
Нощта трае, колкото и ден,
но за нея тя е кратък миг, за секунди уловен.
Къде изчезна изведнъж магията на вечността?
Как без време океанът превърна се в капчица вода?
Нощ, реалност, красота – мечтите на жена,
нощ, реалност, красота – тя стои и чака; чака неизвестността.
Тя живее през деня, а животът и е тлеене във вечността,
но крепи я мисълта, за нея целият живот е идването на нощта.
Ден, блян, тъга – надеждата е светла, но пагубна реалността.
Ден, блян, тъга – всяка секунда е за нея нов поглед към смъртта.
Нощ, реалност, красота – тя вечно ще стои и ще го чака,
Тя страда, но без смисъл, тя чака невъзможното сега.
Ден, блян, тъга – търпението и безгранично се нарича с името Жена...
Тя не ще го чака до края на дните си, тя ще го чак до края на света.
© Мими All rights reserved.
