Ден коравосърдечен
Разби усмивката на малкото дете
този ден коравосърдечен.
Сълзи потекоха по нейното лице
и траурът за нея ще е вечен.
Едно дете, едва проходило,
в ръцете живота си поема.
Щастливите дни е отложило
и радостта си то отнема.
С какво заслужи, Господи,
дете прекрасно и учтиво,
да страда ден и нощ,
за туй, що не е открило.
Студено му е във душата
и сърцето му е разбито.
Излитна му мечтата,
пред всички на открито.
Отива си с баща му
всяка мъничка усмивка.
Пред камъка студен лежи и плаче
и пита се: "Защо не съм щастливка?"
Разби усмивката на малкото дете,
този ден коравосърдечен.
Сълзи потекоха по нейното лице
и траурът за нея ще е вечен!
© Пламена Добрева All rights reserved.
