денонощия
с аромат на очакване
пристигаха нощите
измъчено празни
танцуваха рондо
под пищящите клони
на нищото
изгревно
тихо спокойствие
като полъх
на топъл зефир
разсъбличаше
кроткия сън
на търпението
в сухите
делнични ъгли
бавно потъваха
липси
сърдечни аритмии
зелени въпроси
кръговратът не спираше
но и нямаше пулс
да обагри думите скверни
на кадифеното нищо
рисунки на гълъби
се сипеха някъде
уморени от бледи въздишки
лъчите се чупеха
стъпили в черното дъно
на облачни залези
после капеше вятър
и идваха
нощите
© Геновева Христова All rights reserved.
