rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Dec 16, 2008, 7:26 AM

Денят 

  Poetry » Other
712 0 8

Понесъл хиляди съдби
и чудеса,
послушно
денят на вратника седи
и чака да го пусна.

Ще влезе в къщи без лице,
изстинал като гроб и
на още топлото сърце
ръцете си ще стопли.

И хвърлил всички чудеса
във ъгъла, на тъмно,
ще тръгне да умира сам
в градините зад хълма.

А утре малкият му брат,
засмяно и чевръсто,
ще мине чудесата пак
да вземе и да пръсне.

Докато привечер и той
не закатери хълма.
И сам оставаш, друже мой,
и стаята ти пълна...

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??