*** (денят прибира своите багри)
Денят прибира своите багри,
нощта раздава черно мастило,
някой с него запълва листа
с видения и спомени мили.
По пътя за никъде пълзи тишина
странник повела към незнаен свят,
пълен с горест, бури и смърт,
а с искрени чувства не бил е богат.
За обич към Слънцето даде обет,
но дочу глас, изникнал в мрака:
– Отдавна твое Дао и твой късмет ...