От къде се взе?
Красиво си, младо си,
Леле, щуро си дете,
Но от къде се взе?
От планината до полето,
Бягаш ли навред,
Където ти скимне,
Бягаш си безчет.
Очите ти бистри,
Като сърцето ти приличат,
Над каквото се спрат,
Скришом го отвличат.
Силно си, дете.
Кой като теб?
Гледаш без очи,
Но гледаш само напред.
Завиждам ти,
Красота неземна,
Научи ме как
Без очи и аз да прогледна.
© Кристиана Петкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
