Nov 19, 2007, 8:01 PM

Детето...

Poetry

776 0 1

Черен облак във формата на разбито сърце,
стоящ зловещо в тъмното небе,
истински ужас в очите на невръстно дете...
Копнеещо за малко светлина в тъмния тунел,
молещо плахо за утеха в нощта,
поглеждащо нагоре с призив неумел...
Чакащо за малко измамна светлина!
И това дете вярва още в приказки чудати,
за малки феи и ангели хвъркати!
Където щастието побеждава злото,
където го побеждава то самото...
И ето вижте сега детето,
съзира лъч, разкъсващ облака...
То с усмивка живее под небето
и сбъднати приказки вечно ще чака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

3y3ka (Зузка)

ПРЕКРАСЕН СТИХ!
МНОГО СИЛНИ ДУМИ!!! 6+

2007-11-19T20:38:16+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0