Детето в нас
ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив,
рисува слънчица върху асфалта – и ви ги пуска в светли писъмца,
събужда се – с надеждицата малка, че всички сме на Господа деца,
че – миг дори все още да ни има, ще бъде тъй прекрасен този миг,
и ще смени общественият климат едно врабче напролет с чик-чирик,
хвърчилото си връзва със канапче! – и литва в слънчевия необят.
Тя – Любовта, е най-доброто хапче! – за болките на смахнатия свят.
© Валери Станков All rights reserved.
