Две дечица аз видях,
на чешма на кръстопът.
Скачаха с крачета боси
в локвата от кал и прах.
С глъч огласяха полето,
природата, небето.
И с ръчички пръскаха
вода... Цели изпомокрени
от петите до главата.
И щом кола по пътя мине!
Махаха и за късмет.
С бузки кални, но с усмивка
раздаваха целувки детски
на всеки минал покрай тях.
© Ангел All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
