didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Nov 29, 2006, 10:47 AM

Детско

  Poetry
920 0 17

 

 

Малки ръчички рисуват...

черти непохватно редуват,

шепне флумастер на листа,

в миг грейва слънце лъчисто.

Заострено щръква тревата,

разцъфват огромни цветята

Е, къщата крива излиза,

подобно на кулата в Пиза,

но малките пухкави пръсти

нагоре чертаят чевръсто,

че най-важно в тази картина,

за тях е димът от комина...

А всяка рисунка дежурно,

завършва със пляскане бурно...

Гордост в очичките плува,

как да не ги нацелуваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0