Девойко
В сънища само се губиш...
Уж беше нежна, а падна
толко низко,
къде се луташ?
Къде си, девойко чиста,
от спомените мили, дивни
къде ти е метлата
та тъй - отривисто
да замахнеш
към зверовете с бивни...
Къде, девойко, бягаш?
Разкъсаха те вече -
плът, душа
тяло, етер...
Вятърът в косите ти...
Девойко...
Къде е...
