Диагноза
Кажи ми как да спра да те обичам?
Опитвам се от толкова години.
От утре - няма! - често се заричам,
до седмица, до месец ще ми мине,
до зима, до година ще забравя
и може би ще спре да ме боли
и да пробожда някъде отляво...
Ще си отиде споменът, нали?
На Дявола е работа, наверно,
проклетникът - пак с мене се шегува,
изпробва ме до крайности безмерни
и с подличка усмивка се любува
на мойта упоритост безгранична,
как се старая методично, бавно,
за тебе да не мисля, да не пиша
и всеки опит свършва тъй безславно...
и всеки миг е тъй шизофреничен,
несъвместимо луд, със тежка диагноза:
хронично, безвъзвратно те обичам.
Какво пък, карай... Другото е проза.
Р.Ч. Лондон 2014'
© Росица Чакърова All rights reserved.
