Диагноза - Гравитация
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва,
че с хората най-лесно се говори,
че в гроздовете лъснати изгрява,
надеждата в най-сините простори.
Там неведнъж преследваше ракети
и неведнъж си жулеше краката,
подреждаше си чувствата в куплети,
от вестници направи си крилата.
Той казваше: "Ухаят ми на слънце,
на птици, мамо, няма как да падна."
– показваше ѝ криво бяло зъбче –
преди... когато можеше да бяга.
Така порасна, падаше по длани,
преглътна даже болката в краката,
но докторите всичките твърдяха
че раните са от стъпване в земята.
© Силвия Илиева All rights reserved.
