ДИАГНОЗА МОРЕ
Тук е суша. Далеч е морето.
Капитан съм на книжната лодка.
Не очаквам да ме разберете.
Сомнамбулствам, личи по походката.
И пред всяка измислица в синьо
моят поглед стои с белезници.
Полудяла е! Няма да мине! -
коментират след мен зли езици.
Лудостта ми е толкова истинска,
че в ръката и кестен да стискам,
аз сънувам вълни да се плискат.
На брега съм, защото го искам.
Илюзорно, морето приижда
с властелинска загадъчна ласка.
Бели чайки и гларуси виждам.
И ви моля - съня ми не стряскайте.
Капитан съм и моята лодка
пак се гмурка след изгрева розов.
Не, дори не съм близвала водка.
Запишете "море" в диагнозата.
© Мария Панайотова All rights reserved.