29.06.2016 г., 16:28

Диагноза море

2.2K 7 28

 

 

          ДИАГНОЗА МОРЕ

 

Тук е суша. Далеч е морето.

Капитан съм на книжната лодка.

Не очаквам да ме разберете.

Сомнамбулствам, личи по походката.

 

И пред всяка измислица в синьо

моят поглед стои с белезници.

Полудяла е! Няма да мине! - 

коментират след мен зли езици.

 

Лудостта ми е толкова истинска,

че в ръката и кестен да стискам,

аз сънувам вълни да се плискат.

На брега съм, защото го искам.

 

Илюзорно, морето приижда

с властелинска загадъчна ласка.

Бели чайки и гларуси виждам.

И ви моля - съня ми не стряскайте.

 

Капитан съм и моята лодка

пак се гмурка след изгрева розов.

Не, дори не съм близвала водка.

Запишете "море" в диагнозата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много ми казва повторението на тази единствена думичка! А сега ми се иска ти да усетиш нейната сила, защото за мен си: Любима! Любима! Любима поетеса! – мило момиче, с дарба на поет!
  • ...!
    Любимо! Любимо! Любимо! ❤
  • Меги, извини ме за закъснелия с две години отговор на твоя коментар! Не съм надниквала тук, а ти си чакала, миличка! Не е от неуважение, от чиста разсеяност е! Е, все пак си дочака моето благодаря!
    Светулчице, как попадна на това стихотворение? Това, че се връщаш назад приемам като комплимент към творчеството ми! Много мил жест!
  • Да!!! Да се запътим бързо на лечение!🍹
  • Чудесна диагноза, никога не се лекувай от нея!
    Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...