29.06.2016 г., 16:28

Диагноза море

2.2K 7 28

 

 

          ДИАГНОЗА МОРЕ

 

Тук е суша. Далеч е морето.

Капитан съм на книжната лодка.

Не очаквам да ме разберете.

Сомнамбулствам, личи по походката.

 

И пред всяка измислица в синьо

моят поглед стои с белезници.

Полудяла е! Няма да мине! - 

коментират след мен зли езици.

 

Лудостта ми е толкова истинска,

че в ръката и кестен да стискам,

аз сънувам вълни да се плискат.

На брега съм, защото го искам.

 

Илюзорно, морето приижда

с властелинска загадъчна ласка.

Бели чайки и гларуси виждам.

И ви моля - съня ми не стряскайте.

 

Капитан съм и моята лодка

пак се гмурка след изгрева розов.

Не, дори не съм близвала водка.

Запишете "море" в диагнозата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много ми казва повторението на тази единствена думичка! А сега ми се иска ти да усетиш нейната сила, защото за мен си: Любима! Любима! Любима поетеса! – мило момиче, с дарба на поет!
  • ...!
    Любимо! Любимо! Любимо! ❤
  • Меги, извини ме за закъснелия с две години отговор на твоя коментар! Не съм надниквала тук, а ти си чакала, миличка! Не е от неуважение, от чиста разсеяност е! Е, все пак си дочака моето благодаря!
    Светулчице, как попадна на това стихотворение? Това, че се връщаш назад приемам като комплимент към творчеството ми! Много мил жест!
  • Да!!! Да се запътим бързо на лечение!🍹
  • Чудесна диагноза, никога не се лекувай от нея!
    Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...