Диалог
Няма смисъл да гоним, любима, ветрове и фалшиви усмивки.
Аз съм писал крилатите рими. Останѝ ми сияйна щастливка.
Ти плени ме, когато отказах да живея живота си светъл –
но съдбата добре ми показа, че човек се преражда от пепел.
Ще обичам до болка, любими, и когато те няма, ще зная,
че си верен на моето име и такъв ще останеш. До края.
Ще намеря звезда на небето и с ръка ще сваля висините.
Ще трепери от радост сърцето и Венера ще грее в очите.
Ти си моя Венера, любима! Ще надвием и време военно!
Ти си сън и химера ранима. Любовта ни издига – нетленна.
Не достигам до твоите длани и сънят се разбива в скалите.
Любовта оцветява света ни и вовеки ще бие в гърдите.
© Димитър Драганов All rights reserved.
