Дилема
Защо ми липсваш, след като ме мразиш,
и ме третираш като стара вещ,
която като смет прегазваш
и изхвърляш със нехаен жест?
Защо душата ми те иска
и жадува да те доближа,
и не може вече да подтиска
болката от чувството, че е сама?
Но любов ли е, когато само
единият обича и тъжи,
нали за нея трябват двама,
нали от двама обич се твори?
Забрави ли за страстните ни нощи,
когато с теб се сливахме в едно
и казваше, че сто живота още
ще споделяме едно легло?
Но то сега е наполовина празно
и в съня си търся твоите ръце,
в очакване да ме прегърнат, но напразно -
не си до мен, не виждам твоето лице.
Какво да сторя пак да имам
взаимната ни обич, радостта,
но не изпросени и милостиня,
а с истинските пориви на любовта!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
