Димен сигнал за надежда
Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото,
градски легенди, в мъглата.
Мижаво слънце, искрица в огнището,
пролет до болка позната.
Старите щъркели, бели предвестници,
облаци – сивкава прежда.
Паля на клада и вести и вестници...
Димен сигнал за надежда.
Бръснещи полети, птици измолени,
в корени сокът потича.
Първият цвят, животворните полени,
пролет в очи на момиче...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
