Дишай
Вдишвам те сутрин
със аромата на първо кафе.
Невинна... Недокосната... Непринудена...
Вдишвам те жадно, като удавник в море.
Вдишвам те девствена,
като първа роса,
като борови клонки,
като свежа гора.
Вдишвам те, вдишвам те,
като люляков цвят,
като дъх на парфюм,
като забранен опиат.
Вдишвам те нощем,
като последно „Амин“
като лепкав грях,
като грам кокаин.
Вдишвам те, вдишвам те,
като първия зов,
като сладка отрова
вдишвам те ненаситно моя любов.
Вдишвам те дълбоко
в моите мъжки гърди
дишам те страстно.
Дишай и ти!
© Живко Димитров All rights reserved.
