May 2, 2012, 9:29 AM

Дистанционно

  Poetry » Love
553 0 0

 

Пак ти пиша от душата строфа,

припнала след истинска мечта.

Но отново сякаш катастрофа

кара ме на прага да се спра.

 

И в завръщане, и в бягството към  тебе

няма как да страдам за мълва,

че от мисли споменът обсебен

към сърцето нежно отлетя.

 

И в косите вятърът не спира

да разсипва перлени звезди.

Топла обич от сърце извира,

думи святи за любов мълви.

 

03.06.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...