May 2, 2012, 9:29 AM

Дистанционно

  Poetry » Love
551 0 0

 

Пак ти пиша от душата строфа,

припнала след истинска мечта.

Но отново сякаш катастрофа

кара ме на прага да се спра.

 

И в завръщане, и в бягството към  тебе

няма как да страдам за мълва,

че от мисли споменът обсебен

към сърцето нежно отлетя.

 

И в косите вятърът не спира

да разсипва перлени звезди.

Топла обич от сърце извира,

думи святи за любов мълви.

 

03.06.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...