Диво цвете
Ти си цвете синеоко,
от всички най-потайно,
знам расло си високо,
затуй си тъй омайно.
Върхът е тъй далеч,
накрай пътеката трънлива,
но аз се боря с меч,
защот' си най-красива.
И ето стигам без почивка,
до най-високата поляна,
ще зърна твоята усмивка,
знам...ти си винаги засмяна.
Трябва вече да си тръгвам,
че бързо ме покрива мрак,
спокойно недалеч отивам,
и знай, че ще се върна пак.
**.10.04г.
© Ицо Саков All rights reserved.
