Feb 3, 2012, 7:15 PM

Днешният ден

  Poetry » Other
705 0 3

Разтварям се в днешния ден.

Вкуса му внезапен опитвам.

Послушен, опитомен

той лек и стремителен литва,

Небето разсича на две

като красива комета –

и то вече не е Небе,

а Рай за очите, където

разсипва се златният дъжд

на минали, бъдещи страсти

и нови мечти. Изведнъж

Денят се превръща в причастие.

Приемам го кротко сега.

Не питам. Не търся. Не бива

родената светла  Дъга

да вехне студена  и сива.

Затова нека днешният ден

я съхрани и пречисти

с копнежа си бял, вдъхновен,

със мислите си лъчисти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...