Feb 3, 2012, 7:15 PM

Днешният ден

  Poetry » Other
703 0 3

Разтварям се в днешния ден.

Вкуса му внезапен опитвам.

Послушен, опитомен

той лек и стремителен литва,

Небето разсича на две

като красива комета –

и то вече не е Небе,

а Рай за очите, където

разсипва се златният дъжд

на минали, бъдещи страсти

и нови мечти. Изведнъж

Денят се превръща в причастие.

Приемам го кротко сега.

Не питам. Не търся. Не бива

родената светла  Дъга

да вехне студена  и сива.

Затова нека днешният ден

я съхрани и пречисти

с копнежа си бял, вдъхновен,

със мислите си лъчисти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...