Дневникът на (НЕ!)беладжията - 20
Вторник изчаквам с тревога голяма.
Сякаш предчувствам, че пак ще го няма
и притеснен съм. Защо - не разбирам.
Страх ли аз в себе си акумулирам
или тинейджърски филми в главата
са ми завзели ума и душата?
Снощи погледнах - торбата стоеше.
Скрита във клоните още си беше
и непокътната чакаше него.
Зърнах я, знаех къде е и бегло
аз констатирах, че няма промяна.
Беше изсъхнала пейката. Таня
даже да седнем на нея предложи,
но с колелото не се и наложи.
Мислех, че сигурно още ще лепне.
Да я огледам с фенерчето светнах
и я видяхме каква е красива.
Светло лилаво така ѝ отива!
Вече сме вторник. Преди на школото
аз да отида, снабден с колелото,
гледах през парка отново да мина.
Беше поспряла на пейката стрина
и се любуваше там на лъчите.
Тежки ѝ бяха навярно торбите,
пълни догоре. С какво - аз не виждах.
Мислех за него, но не предвиждах
нещо да знае и с бодрия поздрав,
като възпитан младеж, не със подбив,
минах, въртейки педали край нея.
Още не знаех, че русата леля
има роднинство далечно с клошаря.
Бъркам! Не трябваше да изпреваря
пак със развръзката аз същината!
Бях се засилил, но викна жената,
в страх, че забързал се, ще я подмина.
- Спри се за малко, човече! - и стрината
впери очи любопитни във мене.
Кръгче направих и седнах до нея.
- Каза, че двама сте, но колелото
той ми описа подробно, защото
знае по него, че ще те позная.
Имало нещо огънато в края.
Може би падал си с него, младежо?
Аз изненадан я слушах, но нежен
беше гласът и с човешка загриженост.
Ние за пръв път с жената се виждахме,
а я почувствах почти като близка.
- Бил си със някаква дънкова ризка.
Тебе ли има предвид? И с девойка?
Вас ли е срещнал на пейката Бойко?
- Да, не попитах за име... Къде е?
Сутрин и вечер минавам. Не смея
тука торбата за него да сложа.
Но съм я скрил. И ви питам ще може ли,
щом се познавате, да му я връчите?
Бързо извадих я аз и несръчен,
и притеснен пред жената я сложих.
С лека усмивка отвърна ми: Може!
Той на сестра ми е мъж. Тя почина...
И след смъртта ѝ направо се срина.
Страда, пропи се, дома си заложи...
Беше месар. Но съдбата си ножа
в него опря и докрай го изтиска.
Мислех в приют да отиде... Не иска!
Ходи запуснат и спи по скамейките.
Имат деца, но далече са двенките.
Женени вече, едната - в чужбина.
- Ех, че съдба! - аз възкликнах пред стрината.
- Бойко е в болница. Има пневмония.
Но обещал е във вторник и помни,
че ще се среща със вас. Той изпрати ме
да се огледам за двама приятели.
Близки, че с него сте вече, учудих се.
Но, ей ме на - да ви чакам принудих се.
- Аз одеяло му сложих в торбата...
- Тъй ли? - невярващо рече жената.
- Каза, че нощем по пейки студува.
- Ти милостив си, така ми се струва! -
вдигна жената очи насълзени.
Аз се наведох напред от смущение,
за да покажа какво съм му сложил.
- Два дни торбата му крия и може
част от храната да е развалена...
- Няма проблем, довери се на мене! -
свойски през рамото тя ме прегърна.
Знаех, че моите сълзи ще зърне,
но да се правя сега на герой ли?
Виждаше тя, че и аз съм разстроен.
- Може багажа до вас с колелото
аз да закарам! Предложих, защото
тежички вашите чанти са също.
- Аз съм наблизо, през няколко къщи.
Номер петнайсет, отляво се пада.
С много саксии, но стара е сградата.
Казвам се Станка. А ти? Не попитах...
- Моето име ли? Аз съм Димитър.
После торбите отнесох прилежно.
Тя на раздяла помаха ми нежно
и се зарече: Щом Бойко изпишат,
аз да живее при нас ще запиша.
Болести много събра по градинките.
Снощи сънувах сестра си - Калинка -
тя ми заръча така да постъпя.
Тръгнах си с болка в душата ми - тъпа,
но непрестанна като ромолене.
Вярвах за него, че ново броене
с тази промяна в живота ще има
После разказах на мойта любима
тази история тъжна, но истинска.
И да не страда човека поискахме.
Следва:..
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Мимоза!🌺
-
Хсресах!
-
Дошли са ми гости за празника, а аз чак сега погледнах! Благодаря ви най-сърдечно! ❤️ Но празникът продължава! Христос воскресе, Ирка, Роси!🙏 Нека са светли и помислите, и пътят, който ви чака, момичета!❣️🙏🍀
-
Честит рожден ден, Мария! Бъди здрава и благословена!❤💐
-
Честит рожден ден, Мари! Бъди здрава, вдъхновена, обичана и много щастлива!🌹🎈🎊🥂
-
Светличка, с приятели празникът е още по-хубав!❣️Благодаря на щедрото ти сърце, което е винаги отворено за прегръдка към мен!🙏
Вдигам виртуална наздравица с теб, приятелко моя! 🍷 🍷
Мини, и ти си поканена! Светли празнични дни да имаш!❣️ -
Честит рожден ден, Мария, бъди вдъхновена и ни радвай с прекрасната си поезия и занапред!🌷🌷🌷🌷🌷❤
-
Мария, весели празници!
-
Пиша, че е за деца, за по-големи подрастващи вече и превърнали се в юноши, а написаното от мен харесва на родителската аудитория, така че не знам дали тинейджърите биха го харесали. Но живея с надежда!🙏 Благодаря ти за чувствата към моите герои, Роси!❣️
-
Във всяка част има много детска чистота и невинност. Виждам как Митето и Таня се превръщат от деца в юноши. Харесвам тази поредица! Не ми омръзва да чета всяка нова част! И тази е много хубава и пропита с доброта и съчувствие! ❤💐
-
Мисля си дали не е малко хиперболизиран моят герой, но дори и така да е, все пак, надявам се, учи връстниците си, а и всички нас на една топла човечност, състрадание и съпричастност. Изпращам ти прегръдка, Деска!❣️🍀🌺
-
Много мило
-
Мини, ти отново си първа! Радваш ме! ❤️Може би аудиторията в сайта започна да се пресища от моите детски римувани истории. Благодаря ти за живия интерес и постоянството, с което следиш Дневника!🙏
-
Много благородно са постъпили с Таня, оказа се, че Митето е много милостив, това го прави още по желан герой.И тази част много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
