Вторник изчаквам с тревога голяма.
Сякаш предчувствам, че пак ще го няма
и притеснен съм. Защо - не разбирам.
Страх ли аз в себе си акумулирам
или тинейджърски филми в главата
са ми завзели ума и душата?
Снощи погледнах - торбата стоеше.
Скрита във клоните още си беше
и непокътната чакаше него.
Зърнах я, знаех къде е и бегло
аз констатирах, че няма промяна.
Беше изсъхнала пейката. Таня ...