Дневникът на (НЕ!)беладжията - 23
Време е всяка тъга да отмине.
Божият син е възкръснал и ние
с баба и дядо вървим четиримата.
Пейката аз им показах в градината,
даже поседнахме малко на нея.
- Мите, щастлива съм и се гордея,
че е добро и работно синчето ми!
- Таня помогна, задружна сме чета! -
бързам и нейният труд да похваля.
Мери от мене очите не сваля,
дядо потупва ме с радост по рамото.
- Мисля, че лика-прилика сте двамата!
Службата празнична вече е почнала.
Свети икони с цветя са обточени.
Мери яйца им оставя червени.
А козуначето взела от мене,
мама с молитва нарежда до другите.
Строги мъже са дошли със съпругите
и със децата Иисус да възхвалят.
Аз със свещичка в ръката запалена
мисля със обич за баба ми Койна.
Вкъщи остана, че малко е болна,
но не отказа да дойде от село.
А пък какъв козунак е оплела!
Мама ми шепне: - Сложи си свещичката.
Там върху свещника, Мите, при всичките.
После излизаме с гръб към вратата.
Кръстя се три пъти, както децата
майките учат да правят от малки.
Мери, отчупила няколко залъка
от козунака, с яйце във торбичката,
дава за здраве на бедните. Всичките
празна ръка са протегнали, милите,
сякаш животът отнел им е силите.
После на глас благославят щастливи.
- Право у нас ли сега си отиваме? -
питам, прегърнал аз дядо през рамо.
Мери усмихнато "Да!" казва само
и по обратния път се завръщаме.
Снощи със Таня донесохме вкъщи
от благодатния огън великденски.
Празника светъл почувствахме истински.
Баба ми Койна най-много се радва.
И ми разказа, че в тази държава
имало време в далечни години
да забраняват край църква да мине
или да влезе младеж на служение
Често изключвали, за съжаление,
и от училище. Връзката с Бога
за наказуема ли са приемали?
Вярата в него у всички отнемали,
за да не знаят дори пред иконите
как да се кръстят и как да се молят....
Мери почитала Бог и в забраните,
после и мама закърмила с вярата,
та затова аз от малък съм в храма.
Що за безбожници били са само!
Докато мисля за тези години,
Таня по Вабър-а вече звъни ми:
- Мите, при Бойко ще ходим ли днеска?
Цял козунак, дето с мама ги месихме
и яйчица аз за него съм сложила.
А и със теб да се сборим, ще може ли?
Скъпата Таничка! Липсва ми винаги!
Десет ли, колко ли часа са минали
с нея откакто сме се разделили,
но за гласчето ѝ галещо, мило,
вече разбирам аз, че затъжил съм се.
Влизаме вкъщи, аз тихо прибирам се
в моята стая. До лампата нощна
да си оставям от детството още
свикнах яйцето, преборило другите.
Днес е на баба ми Койна заслугата,
че е донесла със мисъл за мене
няколко патешки, пъстри, големи
и затова съм с борак абсолютен.
Него на Таня ще дам, за да счупи
всички, с които се сбори, та здрава
тя да е, както яйце повелява.
- Мите, във хола те чакаме всички.
Агнешко днес сме изпекли. В паничка
всеки да сложи каквото харесва! -
мама ме вика. Поглеждам я стреснато,
после ѝ казвам: - Отивам при Таня.
Моята порция нека остане,
че с козунаци издул съм се вече.
- Да занесеш на момичето! - рече
мама и влезе във хола при гостите.
Всяка година си спазва тя постите,
казва, че с тях си пречиства душата.
Аз се изнизвам щастлив през вратата,
стиснал в трепереща шепа борака.
Знам, че любимата вече ме чака.
Следва:.....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имаш очи и сърце за такива светещи чувства, затова ги откриваш! Прегръщам те с обич, Наде!
-
Всяка думичка свети, с обич, вяра и надежда. Благодаря!
-
Митето и като малък, и сега като юноша си е едно много чувствително момче, което попива емоцията на света покрай себе си. Беладжия е бил само за тези, които не го разбират и не се съизмерват с душевната му честота. Но ние си го обичаме, защото като пишещи хора сме не по-малко чувствителни от него.❤️ Ти си един от неговите адвокати-защитници, призвани да снемат "беладжия" от титулната страница на живота му, Светличка! Благодаря ти🙏
-
Определено вече е небеладжия Митето и ме радва, че не се разделя с детското в себе си и не бърза да порасне. Безценно е да имаш закрила от вярващи близки. 🥚
-
❤️ ❤️ ❤️
-
Пожелавам ти го от сърце!🍀🌹
-
Такъв е стремежът ми, дано видя труда си осъществен в книга!🍀
-
На мен ми харесва, за това и го следя. Може да се получи хубава книга за деца и юноши!
-
Роси, с тези думи наистина ме насърчаваш да продължавам, благодаря ти!🤗 Интересът към историите поспадна и аз се замислям дали да не ги финализирам.
-
Харесвам всичките ти части от историите с Митето, но тази най ми хареса. Преплела си сегашно с минало, обичаи и традиции. Великолепно и празнично! ❤
-
Иска ми се да продължава да ти е празнично, Деа!❣️ Нека е хубав за теб уикенда!🤗🍀🌺
-
Топло и празнично!
-
Отново ме е посетило едно неспящо момиче, чието мнение аз много уважавам! 🤗 Благодаря, че намина, Доче!🙏❣️🌺 Липсваш ми като отсъстваш...
-
Стана ми празнично...
-
Ели, дано и другите мислят като теб!
Благодаря за добрите думи!🙏❣️ -
Хубави истории разказваш, Мария! Прекрасен празник описваш! Поздравления!
-
Миленче, много се радвам че ти харесват тези истории и че оставяш такива ласкави коментари! Благодаря ти!🤗❣️
-
С удоволствие чета историите на Митето, тази е Великденска, празнична и затова още повече ми хареса, Мария
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
