Дневникът- Пази се
с тишината сме стари приятелки
запознахме се с нея внезапно
падна гръм и прогони
светлината от късното лято
много скоро и двете разбрахме
как ухаят на обич словата
в послеписа “пази се”
срит в крилете на птичето ято
есента разсъблече гората
и приспа страховете на звуците
в подранилата зима и в света
с нечовешките чувства
късно беше за първия порив
рано бе за последна въздишка
замълча който гледа отгоре
и видя кой друг ни бе писал
бе ни писано да оцелеем
бе ни писнало да сме цели
още с първия пролетен вятър
сбогом взехме си с нея
тя си тръгна щастлива и бяла
а след нея разцъфна кокиче
беше теглил някой чертата
подчертавайки верния смисъл
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
