petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
May 27, 2007, 7:32 PM

До камъка бе спряло времето...

  Poetry
939 0 18

Приличаше на чайките -
криле на птица волна бе разперила.
Вятър вихреше червената и дреха,
от залеза косата бе ожАрена.



Гласът прибоен,  долу,  на вълните,
припяваше онази нейна  песен,
разцъфваха мехурчета в пяната
и слънце с ласки галеше страните й.



До камъка,  на платото,  бе спряло времето -
дъхът човешки сливаше се със космичния.
Като крило на гларуси листата бяха бели,
а нежен,  вятърът нашепваше и думите...



Редеше ги - огЪрлици от пяна и корали.
Значимостта им беше знак във времето.
Незаличими,  с перо изсече дири в душата ми
като присъствие - от днес към бъдното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0