До капка...
---
Обичам твойте нощи — жива в пулса ти
стаявам дъх на силното ти рамо.
Наваксваме за мигове пропуснати
и с устни шепнем непозната гама.
От влюбен сок на две тела — небето
по ложето ни стеле пелерина.
До капка давам. Всяка капка взета
превръщам в мост към теб, за да премина
очаквана, единствена, реална.
Ти въздуха обагряш с настояще!
Оставя сладък вкус по нас овалът
в езиците ни — мълком говорящи.
И моля се, не ми се случвай бързо!
Такава обич прося на колене —
вселените пребродих да я търся,
а ти си я държал в ръка — за мене...
---
© Станислава All rights reserved.
