До любовта ми
Пак късам неизпратени писма
(да знаеш – пощальонът уволнен е)
Оставих те за мъничко сама,
по спомен да намериш път към мене.
И пиша стих по есенни листа
( да знаеш вятърът, че ги отнесе)
За теб и мен искриците пестя
в очите на най- нежната си есен.
Рисувам те несръчно и греша
(не съм художник – просто самоука)
Сърце от кестен, врабчова душа,
дъждът сънуван нощем от капчука.
Изсвири те в мелодия добра
(да знаеш цигуларят, че е гений)
в душа на нощна птица те прибра,
един поет... И в думи съвършени...
https://youtu.be/EiX_7CW7ZO0?si=gNWpR6hX0lLwv0-3
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
