До поискване
Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно.
Събирах и брах. А избрах да се върна.
Прикритие нямам. Прикрих си следите.
Открих как да скривам отвътре сълзите.
Мълча. До поискване. Драми не искам.
Неискани истини в зъбите стискам.
Не чакам по спирки. Дочаквам след-пости.
Очаквам дори и нечакани гости.
Насън не летя. На моменти залитам.
Вървя по ръба и надолу политам.
Изгубвам се лесно. Ума си погубвам.
Загубя ли вятър, крилете отскубвам.
На автопилот, автономно, дискретно,
разголих се авторски, автопортретно.
Звездата ми – падаща... Тъй ми се пада –
да падам по ангелски в дяволска клада.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Поздрави, Анге...пардон...Дяволе :D
