Умрях и се родих отново.
Няколко пъти дори.
Всъщност всеки ден наново.
До лудост нека боли.
Нека усещам в пулсиращите вени
как безпътно вятърът се лута.
Нека очите ми, до скръб уморени,
се взират в теб, да се взират до полуда...
© Диляна Тополарова All rights reserved.