До последен дъх
На Йо
Божествена си - с тиха красота,
с усмивка ангелска и детски чиста.
Опиянен те гледам, няма я смъртта,
за мен си само светлина лъчиста.
И виждам сякаш дверите на вечността
да се отварят скришно, да ни приютяват.
- Мини ти първа, нека съм отзад -
да не допусна злите погледи да те раняват.
Да влезем двамата в единствения свят -
без пошлост, лицемерие и завист,
извън тълпите - гдето съм богат,
забравил всичко раждащо ненавист...
Сънувам те - пак девствена сърна,
върху гърдите ми глава склонила.
Не стъпила на грешната земя,
любов от дъното на небесата пила.
Ще бъда до последния си дъх при теб -
и в мислите, и в крехката реалност,
да отнеса лика ти като свят портрет,
зад времето, зад сивата баналност.
© Младен Мисана All rights reserved.
