"До утре в 7!"
"До утре в 7!"
Ще се разделим със сълзи горещи,
ще ни боли, но редно е така,
не забравяй как чакахме нашите срещи,
всеки ден в седем вечерта.
Но сега е много тежко,
дори не чакам с нетърпение,
защото е последна среща,
ще плачем много без съмнение.
Но сега нека да не плачем,
достатъчно ще скърбим след това,
да се излъжем, да си кажем,
че ще се срещнем утре в седем вечерта.
Да няма тежко сбогуване,
да няма онези кървави сълзи,
че последното целуване
до болка винаги горчи.
Хайде себе си да излъжем,
но прекалено трудно е това.
Гледай, почва да се стъмва,
хайде изпрати ме до дома!
Пускат се устни, дълго махат ръцете,
а аз през сълзи изкрещях:
- Утре да ми донесеш и цвете,
хайде, до утре в седем часа!!!
29.08.2005
© Радослава Михайлова All rights reserved.
