Добре де, патка съм
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката.
Луна и залез, и щурци, любов... Хм, трънки!
Деца да ражда, готви и обича патката,
без мнение, пари и с нерви много тънки.
Инвитро има вече дълго, в епруветките,
ще си зачеваме и мамините златни.
А любовта ни трае колкото и сметките...
Мъжете? Джип, слуга, машини банкоматни...
Та де се бутам аз, с главата побелялата?
Не им разбирам ни чалгията, ни кича.
Добре де, патка съм. И в края, и в началото.
Но по средата грее женското: Обичам!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
