Добре де, патка съм
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката.
Луна и залез, и щурци, любов... Хм, трънки!
Деца да ражда, готви и обича патката,
без мнение, пари и с нерви много тънки.
Инвитро има вече дълго, в епруветките,
ще си зачеваме и мамините златни.
А любовта ни трае колкото и сметките...
Мъжете? Джип, слуга, машини банкоматни...
Та де се бутам аз, с главата побелялата?
Не им разбирам ни чалгията, ни кича.
Добре де, патка съм. И в края, и в началото.
Но по средата грее женското: Обичам!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
хххх
А мъжете с какво?
хххх
Пак се сетих за мечтата си – да живея природосъобразно. По примера на котките – двадесет часа сън, останалото време за ядене и разбиращ умен поглед към околните и околността… ...
Comments
-
Благодаря ви! Не е от кафето, Красе, а от киселиците на сенсей.
-
Ан така. Дали да не стана феминистка? Ще си ползваме и побелялото...
-
Дано след петдесет години да има още някоя и друга патка , Наде, иначе загиваме като нация! Поздрави за поредния твой шедьовър!
-
Страхотно!
Остракично реалистично изжулване! -
То всъщност там се и корени проблемът, Тони, защото после порастват с нагласата, че всички са им длъжни.
-
Много ми хареса, да си зачеваме и Мамините Златни...Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
