Бабо Зимо,
добре дошла!
Малко закъсня.
На Йордановден кандиса,
гайда щом запя
и българи се бориха за кръста.
Под тънката ризка бият смели сърца.
Хубава поличба!
Нали ги видя?
Още пият горчилка,
реката цялата в мътилка.
С ледена кора, пукаща от мъжки хора.
Придошла, а после си отишла!
Няма следа.
Мъртви риби не дишат!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
