За своите гладни душици,
хванала мама мушици.
И нахранила е всички
малки попови лъжички.
Вечерта ги тя събра
на задружна веселба.
Нейде там във жабурняка
глас изви тя и закряка:
"Вий послушни ми бъдете
и големи порастете,
щом аз вече остарея
и спокойно да живея,
да се радвам, че добрички
станали сте вие всички".
© Иванка Морарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
