Какво да пиша? Нямам думи!
Навън е пролет разцъфтяла!
И слънце има помежду ни,
и цялата се чувствам бяла!
Но бяла не като мъглата,
и не като небето лете.
Прозрачна съм като водата
и бяла като бяло цвете!
Това очаквах цяла зима -
душата ми да оживее.
И случи се - щом има слънце,
в сърцето ми то също грее!
© Мария Борисова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
