Дойдох да ви обичам
... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпровождам черните си нощи,
и с обич ви изпращам писъмца в безсънните ви електронни пощи,
понякога, простете ми, съм слаб – дори на стих не мога да политна,
сънувам светли хорица – и хляб, пред който падах тихо за молитва,
застана ли на сетната черта, ще ви прониже сянката ми птича –
в безмълвията светли на нощта, в които аз бях тук – да ви обичам.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Точно това ми се четеше.
-
сънувам светли хорица – и хляб, пред който падах тихо за молитва,
И как да не те обича човек
? -
Поздрав на "един Джоконд, напуснал своя Лувър"! Ти си в състояние всичко да превърнеш в поезия, а това е наистина голям талант, Валери! "В безмълвията светли на нощта" се превръщаш в ярка поетична звезда!
-
Благодаря, че го написа! Докато чета, сякаш ми порастват криле и вдишвам чист поетичен въздух, изпълнен с любов
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
