Докара ме до пълна изнемога
Докара ме до пълна изнемога.
От ласките ти пощурявам аз.
Обърнах се на хищник. Огън.
Изгарям всичко с мойта страст.
Сега съм първобитен. Див съм.
Без нежността във моята душа.
Разгонено те обикалям. Искам
със лудостта ми да те заразя.
Със животинското в очите
се любим с теб. Харесва ни така.
До изнемога ме докара, но пожарът
в мен запален - дълго той горя.
С теб диви сме. И сме щастливи.
На сутринта ще бъдеш нежната жена.
Ще бъда мил и романтичен, весел.
Докато пак ни хване... лудостта.
© Христо Костов All rights reserved.
