В навечерието на жаркото лято
и луната задкулисно се смее,
а небето е ангажирано и когато
топлината нощем тихо тлее.
Изчезна планинският леден дъх
и допира топлият морски звук,
сега и чувствата са на самия връх,
а любовният път вече не е сух.
В навечерието на нашето лято
една целувка какво ти коства
и между птиците, в своето ято –
да усетим слънчево докосване.
© Никица Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
