Докосвайки небето...
Докосвайки
Небето,
с отворени очи
долитат птиците...
С очи
затворени,
усещам трепетът
в крилата им.
Там горе,
в синевата,
лудо блъскат
сърчицата им.
Вибрира
пулсът ми,
оставям се
на Вятъра...
© Атанас Коев All rights reserved.
© Атанас Коев All rights reserved.

voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....