Докосване
На дъх се престорва
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм
плувам.
Котва съм
в свят огледален
не-съществувам.
© Мария Димитрова All rights reserved.
На дъх се престорва
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм
плувам.
Котва съм
в свят огледален
не-съществувам.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...