Aug 16, 2008, 6:22 PM

Докосване

  Poetry » Other
956 0 7
 

Душата ти душата ми докосна с нежност,

окрили я, към Всемира я понесе.

В едно пространство - на земята,

в едно и също време - докато сме живи,

душите ни в една се сляха -

за да оцелеем!

Създателят е този, който "новото" желае,

този, който повелява "кой" и "как", "кога",

а изборът? Дали на нас остава?

Аз искам, аз вярвам, аз знам -

енергията нова ще пребъде!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...