edelvais (Анна Попова) edelvais (Анна Попова)
119
Aug 16, 2008, 6:22 PM

Докосване

  Poetry » Other
949 0 7
 

Душата ти душата ми докосна с нежност,

окрили я, към Всемира я понесе.

В едно пространство - на земята,

в едно и също време - докато сме живи,

душите ни в една се сляха -

за да оцелеем!

Създателят е този, който "новото" желае,

този, който повелява "кой" и "как", "кога",

а изборът? Дали на нас остава?

Аз искам, аз вярвам, аз знам -

енергията нова ще пребъде!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0