Дом
Дом
Това ли е вкъщи?
Където се връщам?
Където сърцето намира утеха.
Където душата до крайност разнищил,
намирам и време и смисъл да бъда...
© Милена Иванова All rights reserved.
Дом
Това ли е вкъщи?
Където се връщам?
Където сърцето намира утеха.
Където душата до крайност разнищил,
намирам и време и смисъл да бъда...
© Милена Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...