Дом от ноти
Очите обвити във нощния туш,
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток
заливащ безмилостно всичко подред.
Нощта е свещеният черен оброк
убежище даващ и тласкащ напред.
Във кожи смолисти и ален сатен
душата обличам и тръгвам на път.
Сама съм отново пред вечния тлен,
въздишка излита от моята гръд.
Когато въжето затяга скръбта,
когато изцежда живеца у мен
спасение търся в мелодията-
заряд електричен в мига най-студен.
Китарният риф и омайният глас
завихрят в сърцето ми буря от страст
вълшебен е с музика всеки мой час
и сякаш аз плавам в море от захлас.
Макар и далечни, почти богове
на тежкия стил, тъй особено див
макар да създават безброй светове
на мене ми стига един, но щастлив.
Слушалки безжични ще включа сега
любимия плейлист от нета въртя.
Замлъква и тръгва си мойта тъга,
защото най-сетне съм аз у дома.
© Мария Митева All rights reserved.
