Домашно дежурство
Празник идва, а сърце
все не ще да се отпусне,
че за туй метротрасе
на домашно съм дежурство.
Ако всичко е наред,
препрочитам вкъщи книжка.
От прозореца ми блед
образ Витоша ще плиска.
Като знам, обаче, как
столичани преминават
с блъскане, като в сокак,
влака идващ те да хванат,
колкото и здрави тез
турникети съм измислил
като бляскав апотез
на техническата мисъл,
рамо ще се потроши,
някой болт ще се развие.
Телефонът ми в уши
пак тревожно ще завие.
Като новобранец млад
грабвам куфар с инструменти.
(Касиерка с поглед благ
само да не ме изменти).
Счупеното сменям аз
със резервни нови части.
Ски нарамил в ранен час
мой познат ще каже: „Здрасти!”
Здрасти, здрасти, мой човек,
шус пусни един за мене! –
За такива като теб
аз се бъхтам и в неделя.
Но в почивен следващ ден
ските с вакса ще намажа,
ще се спускам, възроден,
там, по острите виражи.
© Иван Христов All rights reserved.
